Archive for април 2011

Цветята на Маяковски   Leave a comment

Най-трогателната история в живота на Маяковски се случила в Париж, когато той се влюбил в Татяна Яковлева.
Нищо не ги свързвало. Изтънчената руска емигрантка, възпитана с Пушкин и Тютчев, не възприемала нито дума от агресивните стихове на модния съветски поет, „ледоразбивач“. Тя не възприемала и една негова дума в реалния живот – плашел я с неудържимата си страст. Не я трогнала кучешката му преданност, не я подкупила славата му. Сърцето и останало равнодушно.
И Маяковски се върнал в Москва сам.
От тази мигновено избухнала и несподелена любов му останала тайната печал, а на нас вълшебното стихотворение „Писмо до Татяна Яковлева“.
А за нея останали цветята. Или по-точно казано – Цветята.
Целият хонорар за парижките си изяви Владимир Маяковски внесъл в банка по сметката на известна парижка цветарска фирма, с условието няколко пъти в седмицата на Татяна Яковлева да бъдат доставяни букети от най-красивите и необичайни цветя – хортензии, пармски теменужки, черни лалета, чайни рози, орхидеи, астри или хризантеми.
Парижката фирма стриктно изпълнявала указанията на неуравновесения клиент и оттогава, година след година, а и по всяко време на годината на вратата на Татяна Яковлева чукали куриери с фантастични букети и единствената фраза:“От Маяковски“.
В 30-та година него вече го нямало. Това известие и подействало като удар. Тя вече била свикнала той систематично да нахлува в живота и, била свикнала с факта, че го има, че е някъде там и и праща цветя. Те не се виждали, но съществуването на човек, който толкова много я обича, влияело на живота и, както луната влияе на всичко живо на земята с въртенето си около нея. Татяна не знаела как ще живее по-нататък без тази безумна любов, разтворена в цветята.
Но в разпорежданията към цветарската фирма нямало клауза относно смъртта му. И на следващия ден на прага и отново се явил куриерът с неизменния букет и неизменните думи: „От Маяковски“.
Казват, че великата любов е по-силна от смъртта, но не всекиму се отдава да вдъхне реален живот на тези думи. Владимир Маяковски успял.
Цветята пристигали и в 30-та година, когато той починал, и в 40-та, когато за него вече били забравили.
В годините на Втората Световна, в окупирания от германците Париж Татяна оцеляла единствено благодарение на това, че продавала на булеварда тези разкошни букети. И ако всяко цвете било „обичам те“, то в течение на няколко години думите на любовта му я спасявали от гладна смърт.
С годините куриерите остарявали пред очите и. На мястото на старите постъпвали нови и тези новите вече знаели, че стават част от историята на една велика любов. И като парола, която им дава пропуск за вечността, повтаряли със заговорническа усмивка:“От Маяковски“. Цветята от поета се превърнали и в парижка история.
През 70-те години един съветски инженер, който бил чувал в младостта си историята от своята майка и мечтаел да научи продължението, успял да отиде Париж и да посети Татяна Яковлева. Тя приела охотно своя съотечественик и макар да отклонила въпросите за Маяковски, самият и дом бил живо доказателство за истинността на легендата. Цветята били навсякъде. Докато пиели чай, на вратата се позвънило. Той не видял повече през живота си такъв разкошен букет като този, зад който куриерът бил скрит почти изцяло, букет от златни японски хризантеми. И зад това проблясващо на слънцето великолепие, звънкият глас на куриера произнесъл:“От Маяковски“.
Татяна Яковлева починала през 1991-ва година.

Притчите – любимо местенце…

Advertisements

Posted 30.04.2011 by Secret Rose in Мъдри, Чудни

.   Leave a comment

Posted 30.04.2011 by Secret Rose in Бурни

Шепот   Leave a comment

Тъгувам те…
Безмълвно отросих
в листенцето, отронено на пода.
От полъха ми
се изписа стихче –
прилича на разбъркана колода
в която нереалните съдби
на хора, непознали Бога
празнуват, теб.

Сърцето ми мълви –
Пусни ме. Да си ида.
Ако мога.


♥…

Posted 29.04.2011 by Secret Rose in Тихи, Шепотни

Капчиците…   Leave a comment

Няма по-чиста форма…

Giorgino   Leave a comment

„А може би птиците пеят от болка, отче…“

Понякога попадам на филми които на пръв поглед изглеждат скучни и повърхностни а се оказват дълбоко драматични и въздействащи. Този е такъв. Тежък, психологически трилър без ужаси в него но държи в напрежение до края. И толкова красив… нежната съзерцателност на малката Катрин – същество, сякаш попаднало в жестокия ни свят по погрешка, състрадателността в сърцето на младия лекар, страдащите, болните, лудите… вълците… децата… и неочаквания финал…
(играта на Милене Фермер е прекрасна тук…)

В Замунда

„Филма е имал премиера през 1994 година.Не е приет добре от френската публика и след няколкоседмични прожекции Лоран Бутона откупува правата му. Показван е само веднъж по сателитния CANAL+. Зрителите не искат да се замислят за това как през октомври 1918 г човечеството се разделя с детството си и за това как в света се връщат вълците. А може би целият филм е една обърната метафора, в която вълците са хора…

През декември 2007 год. в Париж филма има повторна премиера, след което режисьора Лоран Бутона пуска режисьорската версия на DVD с френско и английско аудио. “

И още любимо…

Posted 28.04.2011 by Secret Rose in Горчиви, Мъдри, Тихи

  Leave a comment

Posted 28.04.2011 by Secret Rose in Прозрачни

Май…   3 Коментари

Дочуваш ли
звънчетата на Май…
уханните му стъпки наближават
с небесните тръпчинки
на безкрая,
с усмихнатото топличко навън
с жуженето
на слънчевите ириси
в омаята си песен приласкали…

Дочуваш ли
напевния му звън
в крилцата на разлистената пролет
и в килнатите шапчици на вятъра
в цигулките на малките щурчета
свирукащи задружно
преди полета

и в капчиците
несънуван сън…
подели златния прашец

когато си…

сърцето на любимия ми Май…