Archive for август 2011

  4 Коментари

Небе, в капчица златна роса…

Advertisements

Posted 30.08.2011 by Secret Rose in Шепотни

  Leave a comment

Posted 29.08.2011 by Secret Rose in Тихи, Чудни

Снимки   Leave a comment

Първите снимки на фабриката и ресторантчето ни 🙂
Има още много работа по тях, но скоро, скоро 🙂

Posted 29.08.2011 by Secret Rose in Прозрачни

Галошите на щастието   Leave a comment

„Да, хубаво е да пътуваш! — мислеше си богословът. — Само че без тяло. Да би могло то да лежи на едно място, а пък душата да пътува, дето си иска. Тогава пътуването би било наистина приятно. Където и да ида, все нещо ми липсва, навсякъде жадувам за нещо по-хубаво. Да, нещо по-хубаво, най-хубавото на света! Но де е то и в какво се крие? Всъщност аз зная много добре какво искам: аз искам да достигна блажената цел на земното съществуване.“

Едва изрече той това и се намери пак в родината си — в къщата, дето живееше. Дългите бели завеси на прозорците бяха спуснати, посред стаята стоеше черен ковчег, а в ковчега лежеше сам той, унесен в смъртен сън. Неговото желание бе изпълнено: тялото почиваше, а душата странствуваше… „Никой не може да се нарече щастлив, докато не влезе в гроба“ — е казал Соломон и думите му се потвърдиха и тоя път.

 

 

Всеки мъртвец е сфинкс на безсмъртието. И тоя сфинкс в черния ковчег говореше същото, което живият човек бе написал:

О, смърт всесилна, мълчалива,

гробове зеят в твоя път!

Ръката твоя костелива

на прах превръща нашта плът.

Нима и мисълта ни ясна,

която граници не знай,

ведно с плътта ни ще угасне

и ще намери своя край?

В стаята влязоха две жени. Ние познаваме и двете: феята Скръб и пратеницата на Щастието. Те се наведоха над мъртвеца.

— Е — рече Скръбта, — виждаш ли какво щастие донесоха твоите галоши на хората!

— Поне на тоя, който почива тук, те донесоха трайно щастие! — отвърна пратеницата на Щастието.

— О, не — каза Скръбта. — Той преди време напусна света. Неговите духовни сили не бяха развити и закрепнали. Аз ще му направя благодеяние.

И тя сне галошите от нозете му. В тоя миг смъртният сън се прекъсна, мъртвецът оживя и стана. Скръбта изчезна, а ведно с нея изчезнаха и галошите. Навярно тя ги сметна за своя собственост.“

 

 

Posted 28.08.2011 by Secret Rose in Мъдри

  4 Коментари

(:

.   Leave a comment

всичко се променя с изключение на самата промяна…

Posted 26.08.2011 by Secret Rose in Горчиви, Тихи

Нещо, което ме изуми:   Leave a comment

„розите са с външност на цветя, които някой гледа“

 

🙂

Posted 25.08.2011 by Secret Rose in Мъдри