Archive for декември 2011

Честита 2012 :)   Leave a comment

Advertisements

Posted 31.12.2011 by Secret Rose in Красиви

За един слепец…   4 Коментари

„Щастлив човек съм, какво повече да кажа за себе си? Рисувам онова, което виждам!“ Подобен отговор не би изненадал никого, стига да не идва от устата на един абсолютно сляп човек. Петдесет и две годишният турски художник Ерсеф Армаган е незрящ и с двете очи от деня на своето раждане. Никога не е виждал чаша за кафе, море, риба, четка за зъби или слон, но от години може да рисува, като спазва контури, цветове и светлосенки в зависимост от деня и движението на светлината. Световни учени от години се опитват да разгадаят феномена Есреф, който сякаш обяснява всичко с фамилното си име – Армаган. Щедър на цветове и фигури, Есреф не обича да говори много. Не се възприема като чудо, нито пък обича да философства, както правят съгражданите му, събрани около масата на чаша чай или турско кафе. Докато те бистрят политиката, Есреф забърква боите и рисува. И то така, че успява да накара дори американското списание New Scientist да замлъкне в плахи опити да си обясни магията как един абсолютно сляп човек рисува толкова цветно и вярно реалността.

Мозъчна кутия

„От години изследваме хора с увредено зрение, но никога не съм виждал подобно нещо“, категоричен е Джон Кенеди – психолог от университета в Торонто. За пръв път Кенеди среща Армаган по време на организиран форум в Ню Йорк преди година и половина. Оттогава досега Армаган се е превърнал в истинска знаменитост, обикаля света с многобройни участия в конгреси и семинари. BBC и „Арте“ снимат документални филми за турския художник, който успя да нарисува дори портрет на бившия американски президент Бил Клинтън. Есреф е известен с картините си и със способността си да вижда природата и света около себе си по онзи мистериозен и магичен начин, по който го вижда любимият му герой – Малкият принц. „Същественото е невидимо за човешкото око. То се улавя само със сърцето“, добавя семпло Есреф, без дори да подозира, че почти буквално цитира Екзюпери. Рисунките на Армаган провокират учени в Бостън, Торонто и Ню Йорк да започнат сериозни изследвания на мозъка му, за да си обяснят естеството на чудото да виждаш цветове и форми, дори ако си сляп. „Мислехме си, че възприемаме реалността през очите си, но Есреф ни провокира да си зададем много други въпроси – дали въобще е така“, казва доктор Кенеди. Почти толкова озадачена е и Джоан Еронцел, личен мениджър на Армаган, която признава, че досега Есреф никога не се е губил. „Той притежава невероятна дарба за ориентация и много добра памет. Достатъчно е да влезе веднъж в една сграда или апартамент, за да запомни като по скица разположението му!“

Три цвята

През последните десет години екип на университета в Харвард изследва способността на мозъка на незрящите да визуализира реалността, но случаят „Есреф Армаган“ не може да бъде обяснен рационално. В този момент екипът и неговият водач – доктор Алваро Паскуал-Леоне, си припомнят, че дори геният в науката Алберт Айнщайн обичал да казва, че въпреки че работи с точна наука, все още вярва в магията на живота. Тя е единственото обяснение за таланта на Есреф – да съзира цветове и форми, на практика без да вижда. „Една голяма част от мозъка е натоварена с функцията да визуализира, дори по-голяма част от половината мозък е натоварена с тази мисия. Въпросът, който Есреф ни провокира да си зададем, е какво се случва с другата част от мозъка, която не е свързана с визията. Никога не бихме могли да кажем, че знаем какви точно образи пресъздава мозъкът на Есреф, но виждаме, че те са безспорни, когато той ги претворява в рисунки“, признават учените.

Есреф Армаган: Животът е синьо-зелен

Кога започнахте да рисувате?

– За първи път, когато бях на 6 или 8 години, вече не помня. След дълга пауза започнах да рисувам отново.

Какво беше първото нещо, което нарисувахте?

– Пеперуда.

Вие сте незрящ, а виждате природата, живота и хората около вас дори по-точно от хората с нормално зрение?

– О, при мен нещата са много по-прости. Това, което рисувам, е това, което виждам.

Когато рисувате, как знаете или усещате точната форма и цветовете на нещата или хората, които изобразявате?

– През всичките тези години съм прекарал по-голяма част от времето си в разговори с хората, задавам много въпроси и през техните очи виждам света, а после запаметявам всичко. Когато рисувам портрет, винаги ползвам снимка на човека, когото рисувам. После някой прави контури на лицето, които аз чрез докосване запаметявам и после рисувам онова, което ръцете ми помнят.

Ядосан ли сте на природата, че не виждате нещата, които другите виждат?

– Не, напротив. Щастлив съм.

В какъв цвят си представяте живота?

– Синьо-зелен.

Ако любовта има цвят, какъв е той?

– Зависи от човека!

Възприемате ли се като чудо?

– Съвсем не. Би било смешно.

Когато прочетох статията за вас в New Scientist, си помислих, че много напомняте герой на Габриел Гарсия Маркес – в историята ви има нещо магично и в същото време много драматично. Как трупате знания?

– Всичко, което съм научил досега, е от другите хора и от другите живи същества на земята.

Съгласен ли сте с Винсент ван Гог, че страданието е по-добро от радостта?

– Ако няма страдание, човек не би бил способен да изпита радост.

Ако трябва да нарисувате нещо, с което да изобразите Турция, какво ще бъде то?

– Жена от Анадола, която носи вода на гърба си.

Posted 30.12.2011 by Secret Rose in Мъдри

  Leave a comment

Posted 28.12.2011 by Secret Rose in Тихи

Гьокхан (:   Leave a comment

:))

.   Leave a comment

Posted 27.12.2011 by Secret Rose in Тихи, Чудни

.   Leave a comment

Posted 26.12.2011 by Secret Rose in Мъдри

Пътят /Руми, от „Любов“ на Елиф Шафак/   Leave a comment

Пътят към Истината: седемте макамата (етапи на развитие), които егото на всеки трябва да изкачи, за да постигне Единение:

Първото на Покварения нафс (фалшивото его), най-ниското и най-разпространено стъпало в битието на душата, когато тя е хваната в капана на земните желания. Повечето хора са заседнали на него, борят се и страдат, докато служат на своето себелюбие, на егото, а държат отговорни другите за това, че все се чувстват нещастни.

Ако и когато някой започне да работи върху себе си и така осъзнае в какво окаяно състояние е неговото его, той може да се изкачи на следващото стъпало и в известен смисъл започва да прави точно обратното на онова, което е вършен на предишното стъпало. Вместо да обвинява през цялото време другите, човекът, достигнал това стъпало, вини себе си понякога до степен да се самозаличава. Така егото се превръща в Обвиняващ нафс и поема по пътя на вътрешното очистване.

На третото стъпало човек е по – зрял и егото се е издигнало до Вдъхновения нафс. Чак на това стъпало и никога преди него можеш да схванеш истинското значение на думата „да се откажа“и да тръгнеш из Долината на Познанието. Изкачиш ли се на това стъпало, вече притежаваш и проявяваш търпение, постоянство, мъдрост и смирение. Светът ти се струва нов и изпълнен с вдъхновение. Въпреки това мнозина, достигнали третото стъпало, изпитват подтика да останат на него и губят волята и смелостта да продължат нататък. Ето защо колкото и красиво и благословено да е третото стъпало, то е и капан за онзи, който се цели по – високо.

Успееш ли да продължиш нататък, навлизаш в Долината на Мъдростта и опознаващ Спокойния нафс. Тук егото вече не е каквото е било преди, понеже се е преобразувало и е достигнало високо равнище на осъзнатост. Основни отличителни черти на всеки, дошъл до тук, са щедростта, признателността и непоклатимото чувство на доволство, на каквито и трудности да го излага животът.

Отвъд това стъпало се простира Долината на Единението. Който е тук е доволен, в каквито и обстоятелства да го поставя Бог. Той не обръща внимание на делничните неща, понеже е достигнал нафс на Доволството.

На следващото стъпало – нафс на Служението, човек се превръща в светилник за околните и вдъхва сили на всеки, който го иска, поучава и носи светлина като истински учител. Случва се такъв човек да притежава и целителски способности. Където и да отиде, преобразява живота на околните. Каквото и да прави, каквото и да се стреми да стори, неговата основна цел е да служи на Бога, като служи на другите.

Накрая, на седмото стъпало, достигаш Пречистения нафс и се превръщаш в Инсан-и-Кямил – в съвършен човек.(в суфизма този етап е достъпен и за мъже и за жени).
Ала малцина знаят нещо за това стъпало, а и да знаят, отказват да говорят за него.

Колкото е лесно да обобщиш стъпалата по Пътя, толкова е трудно да ги изкачиш.
Към препятствията, изникващи пред теб, се прибавя и следното:
никой не ти обещава, че през цялото време ще се изкачваш. Пътят от първото до последното стъпало в никакъв случай не е само нагоре. Винаги съществува опастност да се препънеш и да се върнеш на по – ниските стъпала, понякога от горните падаш на първото.
Не е чудно, че при толкова много капани малцина във всеки век достигат до най – горните стъпала.

Posted 25.12.2011 by Secret Rose in Мъдри