.   Leave a comment

Posted 22.06.2012 by Secret Rose in Горчиви

  Leave a comment

Posted 17.06.2012 by Secret Rose in Без категория

.   Leave a comment

Posted 11.06.2012 by Secret Rose in Тихи

.   Leave a comment

.   Leave a comment

Posted 31.05.2012 by Secret Rose in Прозрачни, Тихи

.   Leave a comment

.   Leave a comment

Вчера в Истанбул, след пазаруване на порцеланови чинии, комплекти вилици и прочее за ресторанта седнахме в един кюрдски ресторант да хапнем. Съдружника ми и братята му, мъжа ми, поръчаха характерния Вански кебап – фантазия в плато от зеленчуци и месо а аз смутено казах,ч е съм вегетарианка. На масата след малко нямаше място къде да сложат кебапа – безброй чинийки, купички и зелени листа, пълни с различни лютиви и по-малко смеси от планински подправки – рихан, кекик, кишниш, сумак – все треви от онази земя, която толкова ми липсва. Таратор от шалгам с нарязани в него зелен лук, ментови листа и пул пипер, айрян в пиринчено канче, който се отпива с малко черпаче. Трима мъже с орлови носове и коси като гарванови пера, силен акцент и безкрайна любов в очите седяха изправени като стражи до нас и усещането бе че не си в ресторант а на връх Немрут… Само Ирис отсъстваше. А може би не, може би не…

После отидохме на женския пазар, зад Аксарай. Това е място, където живеят бедни, а малките магазинчета са собственост само на кюрди. Чувалчета подправки, коренища, нарязан нахут за пилав, бито масло, мед от пчелниците на Изток на едри, сочни пити. Маслини колкото орех с цвят на петрол, кочове и агънца, приготвени за ритуално заколение. Купихме два бидона отлу пейнир – домашно кюрдско сирене с див чесън, за ресторанта. Безгласно, всички ние сякаш се бяхме договорили, без да го обсъждаме никога… че ще доведем онази атмосфвета и тук. Мъничко поне… колкото да е памет.

Posted 06.05.2012 by Secret Rose in Без категория