… Leave a comment
Кешанският бръснар Leave a comment
18+
Понеже, както му казах, мога да го споделя с хиляди, но не и само с един…
Бе от онези места, за които знаеш добре, че са достатъчно тихи, и в които лесно прощават оставеното по чашата червило, натрапчивата женска досада и безкрайните капризи на клиентите. Берберски салон в Кешан. Светая светих за мъжете и хедеф за съпругите им, рядко допускани, но винаги желани. С влизането още забелязах нестандартната декорация – стени, облечени с черно кадифе с налепени по него счупени късчета огледало. Хиляди… отразяващи очи, очи и очи. И насреща, над уютния кът с канапета и масички – огромно огледално слънце. Усмихна ми се и ме покани да приседна. Момчетата за секунди ми осигуриха нужния комфорт под климатика с чай, кафе, фруктиера с плодове и кана ледена вода. От мен се изискваше само да пазя тишина. Мадона мърдаше по екрана на широка плазма, без да издава звук и аз се огледах. Креслата за клиенти бяха само три в обширната, леко затъмнена зала. Пред огледалата им горяха ароматни свещи в басейнчета с изкуствени лилии. Левентът, когото придружавах вече бе настанен и около него безброй ръце подготвяха процедурата с бръснене и подстригване, из въздуха летяха четчици, мазила и кутийки, бухна пяна, която ми се стори твърде бляскава за момент и се приповдигнах да видя по-ясно, което доведе ръцете наоколо ми с въпроси за нови нужди. Смънках, че съм добре и омаяно проследих баш майстора, който влезе с танцова стъпка, преметна през рамо хавлия и започна да втрива в пръстите си някакво подобие на прозрачен сапун. „За да не се хлъзгат” – усмихна се към G. и отметна главата му назад, за да започне подстригването, което продължи почти 40 минути, последвано от маска за коса, измиване, маска за подхранване, пак измиване и изсушаване, после пяна, сресване и отново изсушаване, облак спрей и огледало за обратно виждане. Очите ми вече бяха изскочили порядъчно навън и изумено гледах как бербера масажира слепоочията и зад ушите и подготвя бръсненето. Нанесе кюпюка с пръсти и го приглади с четчица. Остави го да бухне, извади лъскав бръснач, наречен Устура, разположи го ловко между пръстите си и когато го доближи до лицето на любимия ми неудържимо скочих на крака и защраках с фотоапарата. Бързо обаче ме върнаха на мястото ми, предлагайки ми сухи пасти и торта поне няколко от невидимите асистенти на бръснаря. Засрамено седнах из агледах нататък. Мъжа ми изглежда подремваше. Ароматния дим от кръглата свещ до него навярно имаше подобен ефект, понеже изобщо не помръдваше, дори когато бръсненето приключи и се премина къум ухажване на кожата на лицето с мазила, маски и пудри и майстора бе заменен от няколко светлооки хубавци в дънки и раздърпани фланелки, от които двама напръскаха ръцете на G. с нещо прозрачно синьо от дланите до раменете и започнаха да ги масажират, друг пое тила, трети слепоочията… Малко момче, на не повече от 14 стеснително повдигаше към мен очи и бързо ги свеждаше, погледнех ли го, докато премиташе с четка и лопатка пода, бършеше плота пред огледалото и подаваше кутийки и капачета на масажистите. Главният бербер бе изчезнал а мъжа ми категорично спеше. Церемонията продължи около 20 минути когато майстора се върна, поднесе ми бяла роза без дръжка, усмихна се и се отнесе към магиите си, вече бях обзета от непримирими чисто дамски фантазии, които срам – несрам, ще споделя някак, и които, подозирам, всяка нежна половинка би почувствала, ако попаднеше тук. Всъщност, би било ненормално, ако жена се озове между безмълвните дихания на тези вълшебници в разпрани дънки и увити възли от мускули под фланелките и не повдигне импулсивно крайчеца на плисето си, не преметне бедро над кожените седалки и не се остави в ръцете им за епилация, педикюрация, масаж-ация и каквото още се сетите… а седи като мен и само гледа. Чувствените пръсти на момчетата сега издърпваха и изпукваха пръстите на ръцете на съпруга ми, една ръка се спускаше надолу по гръбнака му под облегалката на седалката а креслото сякаш от самосебе си се плъзна назад в почти полегнало състояние и към спящия се спусна танцуваща, бяла пара, обгръщайки цялата гледка в мъгла от невидимост. Преброих до десет и мъглата се изпари. G. отвори очи, погледна блажено десетината служители, подредени пред него с очи, забити в земята, положи в ръцете на всеки от тях по бакшиш, понеже цялата тази невероятна процедура имаше цена само 15 лири, запали цигара и се изпъна с доволство. Моментално пред него задимя финджанче турско кафе и цъфна чинийка розов локум. А аз извадих тефтера и набързо записах на последната страничка: „До всички господа: Не пропускайте да посетите бербер – куафьорите на Турция, когато пътувате насам!”
:р
Барака – един чудесен филм… Leave a comment
♥ Leave a comment
Шепота на залеза… Leave a comment
Прекрасно зелено Leave a comment
Чудесен, много приятен, забаен, мъдър филм.
. Leave a comment
. Leave a comment
♥ Leave a comment
♥